Българската Азбука е тази, чрез която се извършва писменото предаване на книжовния български език. Представлява основата на кирилицата и съдържа 30 букви.
През 886 г. България приема глаголическата азбука, създадена от св. Кирил и св. Методий през 60-те години на IX век. Единственият книжовен източник, в който се посочва годината, в която е създадена глаголическата писменост, е съчинението „За буквите“ („О писмєньхъ“) на старобългарския писател Черноризец Храбър, а именно 6363 г. по александрийското летоброене, или 863 г. по сегашното летоброене. Глаголицата постепенно е заменена с кирилица – азбука, създадена в Преславската книжовна школа в началото на X век. Тя представлява гръцката азбука с добавени опростени варианти на глаголическите букви за онези букви от глаголицата, които нямали гръцки съответствия, : това са буквите б, ж, ч, ш, щ, ѧ, ѫ, ъ, ь, ѣ, ю, ѩ, ѭ. Най-старите български писмени паметници са от края на X и от началото на XI в.
* Изработк и Предоставяне на Векторен Файл за Одобрение от Клиента
* Скицата представлява решение и предложение за индивидуална ситуация
* Скицата представлява решение и предложение за индивидуална ситуация