Стиропор и Фибран

Стиропорът (пенополистиролът) е един от най-добрите топлоизолационни материали. Произвежда се от полистиролови гранули, които под въздействието на гореща пара се раздуват (експандират) и след това се формоват на блокове. Впоследствие те се нарязват на плочи с различна дебелина – най-често от 10 до 500 mm. Той има много добър коефициент на топлопроводност 0,034 – 0,038 W/m.K. На цвят е бял, има зърнеста структура и е много лек – масата му е в границите 15-40 kg/m3. Стиропорът с най-малка обемна маса съответно има най-добри топлоизолационни свойства и, обратно, повишаването на обемната маса и съответно подобрените механически показатели (издържливост на напрежение на натиск и огъване) го правят механически по-пригоден да понася натоварвания, но и по-лош изолатор – в посочените граници. Гранулите съдържат до 98 % въздух и само 2 % се пада на полистирола, изграждащ техните стени.

Съществено свойство на стиропора е, че има отворена клетъчна структура, поради което той не е напълно непроницаем срещу преминаване на водни пари през него. Отличава се с малка хигроскопичност (0,05–0,2 %), а водопоглъщането му е не повече от 2–3 % от обема. Стиропорът е крехък материал с ниска механична якост. Затова винаги трябва да се взимат специални мерки за защита на изолационните плочи срещу механично увреждане. Освен това той е лесно запалим, освен когато е специално произведен с повишена пожароустойчивост. Затова трябва да се взимат специални мерки за защита на изолацията срещу запалване, а при сгради, по-високи от два етажа, следва да се предвижда и защитен слой с дебелина 40-50 mm, изпълнен с масивни, негорими строителни материали. За повишаване на пожароустойчивостта плочите стиропор се обработват със специални противозапалителни вещества. В резултат на това запалената плоча загасва сама след отстраняване на източника на пламъка. Към недостатъците му трябва да се прибави и това, че гризачите нападат изолацията от стиропор, поради което се налага и защита срещу тях, която най-често се прави с метална рабицова мрежа. Бързо се разтваря от органични разтворители и съответно се поврежда при съприкосновение с тях.

Листовете стиропор се режат лесно с обикновена ножовка за метал, а най-добре е това да става с просто приспособление, използващо нагрят съпротивителен проводник (например кантал). В европейските страни стиропорът, заедно с плочите от минерална вата, е най-използваният материал за външна топлоизолация на стени. Причина за това е способността му да пропуска водните пари, т.е. топлоизолацията не пречи на стените „да дишат”. Съдържащата се или попаднала в тях влага постепенно се изпарява в околното пространство без опасност от замръзване през зимата и последващо разрушаване. Това качество на изолацията от стиропор е особено важно при новопостроени сгради, чиято строителна конструкция съдържа много влага. Той се използва също за подпокривна топлоизолация и на други места, където може да бъде конструктивно защитен срещу механическо натоварване. За изолация на въшни стени е необходима обща дебелина на изолационния пласт 5-6 cm.

Екструдиран пенополистирол - фибран. Преценен комплексно, това, безспорно, е най-добрият, но същевременно и най-скъпият топлоизолационен материал с коефициент на топлопреминаване 0,025 – 0,033 W/m.K. Механически той е многократно по-устойчив в сравнение със стиропора – якостта му на натиск е 0,25 N/mm2 или, иначе казано, при равномерно разпределен натиск издържа около 25 тона на m2! Произвежда се от гранули полистирол по метода на екструдирането. В резултат на това има напълно затворена клетъчна структура, практически не поема влага и не я пропуска през себе си, не променя размерите си, не се рони и не е установено стареене на материала. Не се напада от гризачи и в него не се развиват микроорганизми. Тези му качества го правят незаменим при изолация на подови конструкции, когато армираната циментова замазка с дебелина около 40 mm (плаваща замазка) се полага направо върху изолационните плочи, при покривни конструкции, положени директно върху плочите, при изолация на топлинни мостове, когато по продължение на външните стени на кофража за трегери и колони се поставят листове пенополистирол.

Той е добро решение и когато се налага вътрешна топлоизолация на сградата. Листовете спират преминаването на водните пари от сградата навън, а поради механическата здравина на материала е необходимо да се защитават механически, включително върху тях може директно да се полага мазилка, да се лепят плочки или даже да се облепват с плътен тапет. Листовете пенополистирол са изключително подходящи и за подземна топлоизолация на основите на сградите. Те се лепят с разтопен битум, като при ниски подпочвени води може едновременно да изпълняват ролята и на хидроизолация. Употребата на пенополистирола за топлоизолация откъм външната страна на сградите не се препоръчва, заради неспособността му да пропуска водните пари и те остават затворени в зида. Пенополистиролът е вносен материал, като всеки производител го оцветява различно – син, зелен, розов и др. Не разполагаме с данни за съществени различия в качествата на продукцията на отделните производители, още повече че почти всички продавани у нас изолационни плочи се произвеждат в южните ни съседки. Плочитe имат различни големини, като типични размери са 250 х 60 cm и 125 x 60 cm. Някои от плочите имат оформени фалцове по кантовете си, така че плътно се застъпват и прилепват една към друга. Други са с набраздена повърхност за по-лесно захващане на мазилка, шпакловка или облицовка с керамични плочки. Плочите може да се режат с трион, да се коват с пирони или да се лепят със специални лепила за полистирол. За външна изолация дебелината на слоя трябва да бъде 5-6 cm.