Цветови Решения за Фасади

Оцветяването на фасадата е определящо за нейното възприемане. Традициите в това отношение са разнообразни. Характерни за Европа са бяла, охра или тъмно червена фасада на основата на естествените пигменти. Съвременното развитие на производството на бои позволи използването на голяма палитра в пастелни или наситени тонове.

Внимателното избиране на основния тон се определя най-вече от стила на къщата, вида и цвета на покрива. Бялата мазилка, съчетана с дървени елементи, е основата на българската народна архитектура. В Русия и Скандинавия дървените обшивки са украсявани в червено покритие от железен окис – евтина за времето боя, а по-богатите си позволявали жълта боя, характерна и за обществените сгради. Затова построените в София след Освобождението държавни институции имат такива здания.

Традицията в Тоскана и Рим е светла и тъмна охра, а тухлената архитектура в Италия (Болоня) и Англия заражда традицията на тъмно-червените фасади. Нежните пастелни тонове в Швеция са вдъхновени от местния розов гранит, като там и другите цветови нюанси са по-бледи. Многобройните цветове и нюанси на съвременните бои изискват добра цветова култура и усет за приложението й.

Основният цвят се съобразява със стила на сградата и покрива, без да се пренебрегва и обкръжението. За предпочитане е да се мисли ансамблово, което спомага всеки елемент да стои спокойно на мястото си. Ансамбълът се изгражда на основата на хармонията или в по-редки случаи на контраста, за което са необходими познания и усет. Заедно с основния цвят се определят и оцветяването на елементите по фасадата – бяла или цветна дограма, парапети, обшивка на стрехите.

При фасадна декорация, решена в два цвята, се избират два хармониращи си нюанса с еднаква интензивност. Най-добре е вторият да е изсветлен с бяло нюанс на основния цвят. Той се прилага по изпъкналите елементи, за да подчертае пластиката на фасадата.

Прилагането на по-тъмния цвят отпред е нецелесъобразно, защото деформира (сплесква) визуално сградата. Играта на формите и цветовете по фасадата следва една и съща логика. Цветните елементи повтарят обособени елементи – ризалити, напречни носещи стени, балконски парапети, подчертава се входът, пиластирите, гредите и колони. В миналото са оцветявани предимно колоните.

Сега в дизайна на фасдната декорация се подчертават и гредите, възвърнаха се перголите, които с носещите си греди и колони оформят завършващо рехаво покритие на терасите и частично на покрива. При фасади на бяла основа могат да се извадят елементи в основните цветове, което е характерно за модерните решения – балкони, сенници и други издължени правоъгълни елементи са цветовите акценти в синьо жълто, зелено. Такова решение е благоприятно за дълъг фронт, който се разбива с тези акценти.

И накрая, пълното тържество на цветовете можем да видим в остров Бурано, лагуната на Венеция. Малкото рибарско градче е застроено с редови къщи с тесен фронт, без никаква декорация и малки прозорци, които не блестят с нищо. Тук е проведена идеята за оцветяване в пищен венециански колорит. Декораторите са направили цялостен проект на оцветяването – където редуването на контрастни или хармонични цветове е съобразено с капаците по прозорците, щорите, сенниците и входните врати, където са използвани същите цветове.

Това селище, с няколко канала и малки рибарски жилища, се е превърнало през 21 век в цветна градина сред водата, съперничеща по своята пищност с дворците във Венеция. Бурано демонстрира силата на умело направената екстериорна декорация за преобразяване на овехтяла жизнена среда.